Столичният център за спешна помощ “Пирогов” не е подал и 1 донор в последните 10 години. Снимка Георги Цветков
Правителството създаде вчера Фонд за трансплантации. Той ще подпомогне присажданията в страната и ще осигурява извършване на животоспасяващите операции на болни българи в чужбина, ако няма възможност те да се направят у нас.
Новината съобщи вчера сам премиерът Бойко Борисов. Фондът е само една от мерките в екшън плана на новия кабинет за развитието на трансплантациите, обясни министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Спешните действия се налагат, защото статистиката стигна тревожни нива. В страните от ЕС годишно на 1 млн. души от населението се подават данни за 10 донора. У нас това число е едва... 1,2. В Испания - страната-модел за цял свят - на 1 млн. души от населението годишно се откриват по 35 донора.
Фондът за трансплантации ще заработи до месец, каза здравният министър. Ако в този срок болен българин се нуждае от присаждане в чужбина, то той ще продължи да се обръща към настоящата Комисия за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването. След това молбите за помощ ще се подават във фонда.
Според предварителни разчети за финансирането му ще трябват около 95 млн. лв. (защо - виж на стр. 3). Може да стартираме и с 5 млн. лв., дори и с 3 млн. лв., каза здравният министър.
Как българин ще може примерно да разчита на сърце от Австрия, за чието присаждане да плати фондът?
Процедурата е следната: документите на пациента се подават във фонда. Той поддържа връзки с неправителствени организации на територията на целия ЕС. И ако в Австрия например има донор на сърце, а за него в чуждата държава няма подходящ получател и състоянието на българина е много спешно, той може да получи органа.
“Това е една от възможностите, който предприемаме на първо време заради тежкото положение на системата. Но целта ни е съвсем друга - с приетите от МС мерки да доведем до повече донори у нас”, обясни д-р Нанев. Ето какво предвижда още екшън планът на кабинета:
* Ще се създаде Национална донорска банка за стволови клетки към Александровска болница. За целта ще се построи сграда - за около 3,4 млн. лв. В нея ще се съхраняват и обработват клетките. От тях обаче ще се доставят и за Световния регистър на донорите. Само така ще можем и да получаваме стволови клетки от донориот други държави.
* Започва организация по международен обмен на органи. За целта се инициира създаване на Балканска асоциация за обмен на органи между България, Гърция, Румъния и Турция. А с някои държави могат да се сключат двустранни спогодби - каквато се подготвя с Финландия.
* Осигурява се санитарна авиация за нуждите на трансплантациите.
* Ще се насърчава донорството чрез обучение на лекари, ще се обезпечава напълно поддържането на потенциалните донори, ще се провеждат разяснителни кампании сред хората колко важно е донорството.
* Отстраняване на законовите пречки за даряване наоргани.
За сърце осигуряват до 80 000 лева
Парите за извършени трансплантации да бъдат увеличени. Предложението е на ресорния министър д-р Божидар Нанев до Министерски съвет и е направено вчера по време на заседание на кабинета.
В момента за присаждане на бъбрек от трупен донор болница получава до 15 000 лв. Д-р Нанев настоява държавата да осигурява за тези животоспасяващи операции поне 30 000 лв. За имплантиране на сърце сегашната тарифа е до 40 000 лв., а предложението е сумата да се повиши на 80 000 лв. За чернодробна трансплантация на лечебното заведение се дават до 50 000 лв. в момента, идеята е да се увеличат на 70 000 лв.
Справка на “Труд” показа, че за извършените над 40 трансплантации в болница “Лозенец” (бивша правителствена), предишните ръководства на здравното ведомство не са дали нито лев. Новият здравен министър обясни вчера, че не е знаел за съществуващия проблем и обеща дължимите суми да бъдат покрити.
Борисов: Даването на орган е като кръводаряването
“Всички трябва да обясним на хората, че когато се дарява орган, част от нас продължава да живее и се спасява човешки живот. Нищо по-различно от кръводаряването.” Сравнението направи вчера премиерът Бойко Борисов.
Според него хората трябвало да разберат, че е важно да се подсигурят донори. Самият министър-председател преди ден заяви, че е готов да дари орган. По данни у нас годишно едва от 6-7 починали се взимат органи за присаждане. “Ако съумеем да постигнем европейските стандарти - 70 човека на година, ще има повече спасени човешки животи”, поясни премиерът.
Министерствата на отбраната, вътрешните работи и на здравеопазването ще изготвят оперативен план как да се ползват силите на полицията, “Бърза помощ” и военните (чрез техника и хеликоптери) при нужда за спешно доставяне на органи за трансплантация.
Недостатъчни са парите за поддържане на донор
инистерството на здравеопазването в момента плаща по 1500 лв. на лечебното заведение, в което е подаден сигнал за потенциален донор и той се кондиционира (б. р. поддържат се жизнените му показатели, докато екипите от трансплантационните центрове пристигнат, за да вземат годните за присаждане органи).
Тази сума обаче е недостатъчна, нужни са поне 2000 лв., казаха от здравното ведомство. Вече се водели сериозни разговори за актуализиране и на тези разходи.
Експерти обясниха, че понякога използваните консумативи за поддържането на донора могат да надхвърлят на ден и 500-1000 лв.
Административни мерки за повече донори
“Не може столичният център за спешна помощ “Пирогов” и пловдивската университетска болница “Св. Георги” (която обслужва огромна част от южните райони на страната), да не са осигурили нито един донор в последните 10 г.”, възмути се вчера министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Той съобщи, че се предприемат административни мерки, които да повлияят на откриването на потенциални донори. Това означава както обучение на лекарите и нацията по отношение на донорството, така и осигуряване на необходимото финансиране за това.
В последните години съобщения за открити донори се подават само от три града: Плевен, Русе и Варна.
962 българи спешно се нуждаят от присаждане
Точно 962-ма болни българи спешно се нуждаят от присаждане на нов орган. Толкова пациенти са записани в листата на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ).Ето и точната справка:
* 868 болни са записани за нов бъбрек (от тях 14 деца и 109 пациенти на възраст до 30 г.)
* 40 души чакат за сърце (сред тях 1 дете и 4-ма пациенти до 30 г.).
* 54 българи се нуждаят от чернодробна трансплантация (сред тях 8 деца и 5-има до 30 г.).
Министерство на здравеопазването е изчислило, че ако на всички тези хора се присадят органи зад граница, то ще са нужни около 95 млн. лв. Това е причината премиерът Бойко Борисов да заяви, че за Фонда за трансплантации са необходими 95 млн. лв.
За съжаление от 2004 г. досега у нас са направени само 142 присаждания на бъбрек, 43 - на черен дроб и едва 13 - насърце. С тези темпове ще са нужни десетилетия, докато се помогне на всички гаснещи българи.
За да се промени ситуацията у нас, най-важното е хората да разберат, че могат да помогнат на тежко болните, ако дарят органите на свои починали близки, казаха от МЗ.
В Европа действат 3 системи за донорска помощ - “Евротрансплант” (в нея членуват Холандия, Белгия, Германия, Люксембург, Австрия, Словения и Хърватска), “Скандинавия трансплант”(в нея влизат - Дания, Швеция, Финландия и Исландия), третата е “Балтранспланта”(на прибалтийските републики).
В Европа чакащите за спасителен орган са над 56 000 души.
“За България е важно да влезе в организация със съседните държави, защото сърцето и черният дроб са годни за присаждане до 5 часа след експлантацията им (взимането), а бъбреците - до 36 часа”, обясни здравният министър д-р Божидар Нанев. И напомни, че поради географската отдалеченост не е логично да се обвързваме с по-далечни държави. За целта са започнали разговори с Румъния, Гърция и Турция.
“В условията на криза да се отделят толкова пари за трансплантации наистина доказват приоритетът на правителството - здравето на нацията”, добави д-р Нанев.
В България потенциален донор е всеки починал, стига приживе да не е декларирал изрично несъгласие за ползване на органите за присаждане след смъртта. Дори и да няма обаче такова несъгласие, решаващата дума имат роднините. Ако те откажат да дарят органите, то те не могат да се вземат въпреки волята на починалия. В тази връзка може да се проведе широка обществена дискусия и ако се даде приоритет на волята на починалия или на роднините, то впоследствие да се пристъпи към законодателни промени, казаха от МЗ.
В Англия намират черен дроб до 7 дни
“В една от трите организации в Европа за осигуряването на донори - “Евротрансплант”, която отговаря за нуждите на 124,5 млн. души (толкова е населението на страните членки) работят 77 души. И проблеми няма. Съставът на нашата агенция по трансплантации е 30 души, но се стигна до дарено, но неприсадено сърце.” Това разказа вчера доц. Любомир Спасов, директор на университетска болница “Лозенец”, извършил над 40 присаждания.
Той разказа, че Великобритания и Испания (нейният модел се смята за най-добрия в света) не членуват в нито една от евромрежите. Те обаче имат изключително добре развита вътрешна организация по донорство. Затова в Испания годишно на 1 млн. души се отчитат по 35 донора, а във Великобритания - по 13.
Как действат примерно в Испания, ако при катастрофа се съобщи за донор: Пострадалият се настанява в най-близката болница. Изследва се, извършва се и мозъчна ангиография и когато се докаже мозъчната смърт, то близките имат право да откажат дарение на органите само в рамките на няколко часа (у нас това продължава с дни). При съгласие пристигат екипи от трансплантационните центрове и взимат органите. А във Великобритания мрежата е толкова силно развита, че до 7 дни осигурява примерно черен дроб на нуждаещ се болен. Същото важи и при случаите на вече присаден, но отхвърлен орган. Пак за 7 дни се намира втори черен дроб.
Всяка френска болница има координатори
“Във всяка болница във Франция, както и страните от ЕС, има координатор по донорство. И когато при тях се появи потенциален донор, те веднага го обявяват в агенциите им по трансплантации.” Това разказа вчера доц. Никола Владов, началник на клиниката по чернодробна хирургия във ВМА (специалистът е извършил 13 чернодробни трансплантации).
Той даде следния пример: “На пътя между Париж и Лион става катастрофа. Пристигналите лекари смятат, че сред пострадалите има донор. Той се настанява в най-близкото лечебно заведение. Със самолет или хеликоптер трансплантационни екипи от други градове (които присаждат бъбреци, черен дроб и сърце) стигат до локалната авиобаза. Оттам до болницата ги ескортира полицията, за да се избегнат задръстванията. Пристига се в болницата, взимат се дарените органи и по същия начин лекарите достигат до своите центрове, за да извършат трансплантациите на черния дроб, сърцето и бъбреците”.
Ако във Франция няма подходящ реципиент (получател) за органа от посочената катастрофа, лекарите подават сигнал до “Евротрансплант” за нуждаещ се на територията на страните й членки.
С помощта на “Евротрансплант” при случаи на изключителна спешност, орган се намира и за 12 часа, добави доц. Владов.
Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти
